Постинг
26.02.2008 17:47 -
Agger's story
Датското момче 
Изсвири се първият съдийски сигнал-мачът започваше.Публиката затаи дъх-техните любимци се изправяха в сблъсък.Играчите се виждаха като жълти призраци в дъждовният ден,на фона на сивото небе.Играта вървеше нормално и и треньорът на Бьорндби-Майкъл Лоудръп,нямаше много причини да е неспокоен.Единствено резултатът беше тревожещ-0:0.Мисълта на младия треньор работеше трескаво:нападателите оставаха пасивни и за 35 минути игра имаше само две по-опасни положения пред вратата на противника.На скамейката нямаше много предложения,които да могат да подобрят положението.Лоудръп се обърна отново към терена и се загледа към пространсвото пред вратаря.Висок тъмнокос защитник отбиваше всяка идея на противниковите нападатели за атака.Най-добрият играч за миналата година,Даниел Агер играеше по-добре и от обиграният капитан Пер Нилсен.Загледан в шпагата на Агер,наставникът се сепна от гласа на своя помощник:
-Дошли са съгледвачи.До колкото разбрах следят Агер за Ливърпул.
-Не са ми казали...Ще ми е трудно да се разделя с такъв футболист!-засмя се мейнджърът.-Лесно няма да го дадем!
Лоудръп погледна към трибуните,но в дъжда трудно успяваше да различи лица и се отказа да търси ливърпулските пратеници.
-,,Такъв е законът на Новия свят-най-добрите отиват при тези с парите.”-помисли си той и отново се зае с текущия мач.
-Официално е,предложиха оферта.Но искат отново да говорят с вас.
-Налага ли се?
Помощник-треньора не отговори,а само подаде слушалката на Лоудръп:
-Майкъл Лоудръп на телефона...Да...приемаме офертата,нали така?Какво има още?
С измъчено лице той затвори телефона.
-Кажи му,че трябва да замине другата седмица.Има насрочени вече медицински прегледи.
-Здрасти Дани...Готов ли си за заминаването?-с приповдигнато настроение,зад което прозираха истинските му чувства,треньорът посрещна вече бившият си играч.
-Почти...тренер...Малко ми е тъжно да се разделя с отбора,но трябва да се приемат нови предизвикателства,нали така?-усмихна се с очарователната си усмивка Даниел.
Лодръп реши да отговори с огорчена такава...
-Тренер...ако бъда честен...Леко съм притеснен.Поинтересувах се за положението на Ливърпул-да,наистина има недостиг на защитници,но дали няма да съм поредният,търкащ скамейката?
Въпреки,че не можеше да бъде сигурен в нищо,Лоудръп трябваше да успокои и залъже притесненията на своя питомец:
-Даниел...Ти си пред очите ми вече година и аз те взех в моят отбор...За Бога...ти си талантът на годината!!!Рафаел Бенитез няма да посмее да те остави и минута в резервите!!И ти трябва да си с такава нагласа!!Нямаш никакви причини да се съмняваш в себе си!
Лоудръп се усети,че стои прав с вдигната в юмрюк ръка и седна на стола си,леко притеснен..:
-И така Дани...Нямам какво друго да кажа,освен да не забравяш от къде си тръгнал и...успех!
Агер се обърна към вратата и не видя тъгата по лицето на своя наставник.
-Агер,искам от теб да ми покажеш нещо специално,нещо което смяташ,че ще впечатли.-каза спокойно Бенитез и зачака реакцията на новия.
Даниел не беше подготвен за това и реши да бъде честен с предполагаемият си бъдещ треньор:
-Специалните си качества мога да покажа в двубоите...Не мога изкуствено да се правя,че играя...
Ливърпулският мейнджър се обърна и Агер не успя да разгадае отговорът му и зачака притеснен.Когато най-накрая той се обърна,младият датчанин успокоено видя,че новият му шеф се усмихва:
-Прав си,младежо!А сега ми покажи как тичаш.-и с тези последни думи Бенитез отиде при Джерард.
-Здрасти хлапе!Как е новият отбор?Разбрах,че не си в идеално състояние за игра?-чу Даниел успокояващия глас на своя дългогодишен приятел Пер Нилсен.
-Здравей...Не,не съм много добре...Едва започнах да играя и...контузии,контузии...Почти не съм излизал на терена.Притеснявам се,че ще ми намерят заместник...а и ще разбера,ако стане така-за момента аз съм абсолютно безполезен!
-Хей,хей..не говори така ,хлапе!На всеки се случва!И аз съм имал такива проблеми..
-Но не веднага,след като си дошъл в нов отбор!
-Хлапе...всеки има проблеми.А точно твоите се преодоляват!Дръж се мъжки,момче!Ще се видим на мачовете на националния.Ще дойда да ви гледам,хлапета!
Еуфорията беше голяма.Всичките му съотборници се хвърляха върху Даниел,който още не осъзнаваше какво се беше случило.
-Браво,Агер!-чу близо до себе си той и видя усмихнатото лице на капитана Стивън Джерард.
-Ти си моята гордост!-с потупване по гърба,Джейми Карагър изрази радостта си към младият защитник.
Измъкнал се вече от прегръдката на отбора,Агер с радост гледаше как футболистите на Уест Хям огорчено плюеха по терена.Техният гол вече губеше смисъл,а и две минути по-късно Уест Хям щяха вече да са загубили...Благодарение на гола на Даниел Агер.Това даваше начало на една великолепна кариера.Тази на Даниел Агер.
Изсвири се първият съдийски сигнал-мачът започваше.Публиката затаи дъх-техните любимци се изправяха в сблъсък.Играчите се виждаха като жълти призраци в дъждовният ден,на фона на сивото небе.Играта вървеше нормално и и треньорът на Бьорндби-Майкъл Лоудръп,нямаше много причини да е неспокоен.Единствено резултатът беше тревожещ-0:0.Мисълта на младия треньор работеше трескаво:нападателите оставаха пасивни и за 35 минути игра имаше само две по-опасни положения пред вратата на противника.На скамейката нямаше много предложения,които да могат да подобрят положението.Лоудръп се обърна отново към терена и се загледа към пространсвото пред вратаря.Висок тъмнокос защитник отбиваше всяка идея на противниковите нападатели за атака.Най-добрият играч за миналата година,Даниел Агер играеше по-добре и от обиграният капитан Пер Нилсен.Загледан в шпагата на Агер,наставникът се сепна от гласа на своя помощник:
-Дошли са съгледвачи.До колкото разбрах следят Агер за Ливърпул.
-Не са ми казали...Ще ми е трудно да се разделя с такъв футболист!-засмя се мейнджърът.-Лесно няма да го дадем!
Лоудръп погледна към трибуните,но в дъжда трудно успяваше да различи лица и се отказа да търси ливърпулските пратеници.
-,,Такъв е законът на Новия свят-най-добрите отиват при тези с парите.”-помисли си той и отново се зае с текущия мач.
-Официално е,предложиха оферта.Но искат отново да говорят с вас.
-Налага ли се?
Помощник-треньора не отговори,а само подаде слушалката на Лоудръп:
-Майкъл Лоудръп на телефона...Да...приемаме офертата,нали така?Какво има още?
С измъчено лице той затвори телефона.
-Кажи му,че трябва да замине другата седмица.Има насрочени вече медицински прегледи.
-Здрасти Дани...Готов ли си за заминаването?-с приповдигнато настроение,зад което прозираха истинските му чувства,треньорът посрещна вече бившият си играч.
-Почти...тренер...Малко ми е тъжно да се разделя с отбора,но трябва да се приемат нови предизвикателства,нали така?-усмихна се с очарователната си усмивка Даниел.
Лодръп реши да отговори с огорчена такава...
-Тренер...ако бъда честен...Леко съм притеснен.Поинтересувах се за положението на Ливърпул-да,наистина има недостиг на защитници,но дали няма да съм поредният,търкащ скамейката?
Въпреки,че не можеше да бъде сигурен в нищо,Лоудръп трябваше да успокои и залъже притесненията на своя питомец:
-Даниел...Ти си пред очите ми вече година и аз те взех в моят отбор...За Бога...ти си талантът на годината!!!Рафаел Бенитез няма да посмее да те остави и минута в резервите!!И ти трябва да си с такава нагласа!!Нямаш никакви причини да се съмняваш в себе си!
Лоудръп се усети,че стои прав с вдигната в юмрюк ръка и седна на стола си,леко притеснен..:
-И така Дани...Нямам какво друго да кажа,освен да не забравяш от къде си тръгнал и...успех!
Агер се обърна към вратата и не видя тъгата по лицето на своя наставник.
-Агер,искам от теб да ми покажеш нещо специално,нещо което смяташ,че ще впечатли.-каза спокойно Бенитез и зачака реакцията на новия.
Даниел не беше подготвен за това и реши да бъде честен с предполагаемият си бъдещ треньор:
-Специалните си качества мога да покажа в двубоите...Не мога изкуствено да се правя,че играя...
Ливърпулският мейнджър се обърна и Агер не успя да разгадае отговорът му и зачака притеснен.Когато най-накрая той се обърна,младият датчанин успокоено видя,че новият му шеф се усмихва:
-Прав си,младежо!А сега ми покажи как тичаш.-и с тези последни думи Бенитез отиде при Джерард.
-Здрасти хлапе!Как е новият отбор?Разбрах,че не си в идеално състояние за игра?-чу Даниел успокояващия глас на своя дългогодишен приятел Пер Нилсен.
-Здравей...Не,не съм много добре...Едва започнах да играя и...контузии,контузии...Почти не съм излизал на терена.Притеснявам се,че ще ми намерят заместник...а и ще разбера,ако стане така-за момента аз съм абсолютно безполезен!
-Хей,хей..не говори така ,хлапе!На всеки се случва!И аз съм имал такива проблеми..
-Но не веднага,след като си дошъл в нов отбор!
-Хлапе...всеки има проблеми.А точно твоите се преодоляват!Дръж се мъжки,момче!Ще се видим на мачовете на националния.Ще дойда да ви гледам,хлапета!
Еуфорията беше голяма.Всичките му съотборници се хвърляха върху Даниел,който още не осъзнаваше какво се беше случило.
-Браво,Агер!-чу близо до себе си той и видя усмихнатото лице на капитана Стивън Джерард.
-Ти си моята гордост!-с потупване по гърба,Джейми Карагър изрази радостта си към младият защитник.
Измъкнал се вече от прегръдката на отбора,Агер с радост гледаше как футболистите на Уест Хям огорчено плюеха по терена.Техният гол вече губеше смисъл,а и две минути по-късно Уест Хям щяха вече да са загубили...Благодарение на гола на Даниел Агер.Това даваше начало на една великолепна кариера.Тази на Даниел Агер.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 55
Архив
Блогрол
