И така...Ученичеството или тийнейджърството било най-хубавия период?!Да бе да!Не е вярно...И никой не може да го знае по-добре от нас-тийнейджърите.Ние също имаме проблеми,въпреки че за ,,възрастните" не е така...Много е изписано за ,,подрастването",но от хора били юноши преди 20 години...А сега е различно.В нашето ежедневие са намесени наркотиците,цигарите(не че преди ги е нямало,просто в момента достъпът до тях почти свободен) и какво ли още не,нямащо нищо общо с социалистическата действителност от преди 20 години...За всички минали 20 години е съвсем нормално да страдат за любовта,но ние-17 годинишните,разбираш ли не можело да бъдем влюбени и само сме се лигавели...Но любовта е еднаква...на всяка възраст.Но една двойка-и ето го краят на света...Вече сме малоумни,мързеливи...etc.
Не съм отрекла и родителската гледна точка...но поне да не отричат нашите проблеми!После защо юношите пиели и се друсали...защото там е утехата,когато никой друг не те разбира или не иска да те чуе...
Не мисля,че греша като чакам с нетърпение навършването на пълнолетие...Колкото и да е трудно по-натък...поне ще си личност и за ,,възрастните"(в частност учителите и родителите)
Това е моята гледна точка...може би същата като на другите...може би различна...незнам...но знам,че ще си остане глас в пустиня :)