Ти не знаеш,че мен ме боли
ти не виждаш,че сълзи се стичат по моите страни
ти тъгуваш-аз същото изпитвам заради теб
ти не знаеш,че те обичам-за това бъди 100 пъти проклет!
Отново стоя сама,но сред всички тези мои пречупени мечти
измъчват ме като казън-крещя на ум:,,Моля те,спри!"
блед призрак на предишното ми аз
опитвам се да ти кажа нещо,но съм вече без глас.
Любовта боли-за кой ли път се убеждавам
но си мислех,че този път е различно-представях си,че побеждавам.
Но явно съдбата има други планове за мен,
всеки,който обичам да е към мен студен.
И накрая какво-на всяка болка продължението е безразличие
към всичко,към всякакво приличие...
А аз отново питам-толкова много ли искам
искам само да съм обичана и да обичам!